Ecc 9 | BulCont | STEP | Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза

a Вт. 33:3 ; Прем. 7:16

Ecclesiastes 9

Живот, използван по мъдър начин

1 ^a Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза – всичко е възможно. 2 ^b Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия ^{▼▼ 9:2 В Септуагинта е добавено: „и лошия“.} , на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва. 3 Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите. 4 Който е между живите, има надежда: защото по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв. 5 Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала. 6 А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.

7 Иди, яж хляба си с веселие, пий с весело сърце виното си, щом Бог сега е благосклонен към твоите дела. 8 Нека бъдат бели твоите дрехи във всяко време и маслиновото масло на главата ти да не оскъднява. 9 Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето. 10 Направи всичко, което твоята ръка може да извърши според силите си. Защото в царството на мъртвите, където ще отидеш, няма ни деяние, ни разум, ни знание, ни мъдрост.

11 По-нататък аз видях под слънцето, че не бързоноги печелят надбягването, не герои – битката. Също тъй и мъдреците не получават хляб, разумните – богатство, разсъдливите – благосклонност. На една съдба и случай са подвластни всички те. 12 ^d Защото човек не знае отреденото му време. Както риби се заплитат в пагубна мрежа и както птици налитат на примка, така и човекът се улавя в злочесто време, когато внезапно то го настигне.

13 Аз съзрях под слънцето следното – пример за поука, която е важна за мене: 14 имаше малък град и малко хора в него; силен цар се отправи срещу него и го обсади, и съгради наоколо му могъщи обсадни валове. 15 Но в него се намери човек сиромах, но мъдрец, и той успя да избави града с мъдростта си; но никой не си спомни за този сиромах. 16 Тогава размислих: мъдростта струва повече от силата; макар че мъдростта на сиромаха се презира и не се вслушват в думите му. 17 В словата на мъдрите, изречени спокойно, се вслушват повече, отколкото в крясъка на онзи, който властва сред глупци. 18 Мъдростта е по-добра от военните оръжия, но един единствен грешник може да погуби много блага.